„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“
Ралф Уолдо Емерсън
Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях могат да бъдат доста изкривени и отдалечени от нашата версия за себе си.
Това, което ние мислим за себе си, е само в нашата глава, но определено влияе на версиите на околните за нас. Защото това, което мислим за себе си, се материализира в нашите думи, в езика на тялото ни, в поведението ни.
В зависимост от отношението на другите хора към нас, ние показваме различни свои лица и се чувстваме по различен начин. Има хора, в чиeто присъствие се чувстваме в безопасност да бъдем себе си, и хора, които с неодобрението и критичното си отношение, се опитват да ни контролират и променят. Сякаш хората около нас изваждат от нас това, което очакват…
Всички ние понякога несъзнателно влизаме в роли и слагаме защитни маски в отношенията си с другите, защото всеки от нас е бил нараняван и се стреми да избегне болката от нова травма.
Защитните маски и роли обаче не позволяват на нашето истинско Аз да се разгърне, като създават блокажи в енергията ни. Чувстваме се объркани и не наясно със себе си. Изгубваме се в съмнения за правилността на своите решения и избори, в чувството за фалшива самоличност. Имаме огромна нужда от външно одобрение, защото не можем да си го дадем сами.
И няма как да си дадем вътрешно одобрение, ако не си позволяваме да сме автентични. Нужна ни е много смелост, за да свалим маските и да поемем риска да разочароваме хората около нас.
Добрата новина е, че в дългосрочен план, нашето автентично Аз ще получи много повече любов и одобрение, отколкото маскираното. Дори в началото да е трудно.
Много е вълнуващо и освобождаващо да си позволим да бъдем автентични. Когато вземем решение да слушаме вътрешния си глас (мъдростта на сърцето си) и да не се притесняваме от преценките на другите, започваме много значима вътрешна трансформация.
В голяма степен образът, който имаме за себе си е изкривен от убежденията на хората, през чиито очи сме се виждали. Така че, запознанството с нашата автентична версия може да бъде голяма изненада. Случва се нещо като вътрешна революция – повишена емоционална турболентност, която всъщност е нужна, за да разчисти блокажите в нас.
Нашето автентично Аз не е перфектно и не е константа. То има огромен потенциал за развитие, за разлика от ограниченото ни маскирано Аз. Нашето автентично Аз има различна енергия, която има силата да създава хармония и да трансформира житейските ситуации чрез любов.
Когато постигнем определена степен на осъзнатост в личностното си развитие, започваме да се наблюдаваме, да коригираме това, което не харесваме в себе си и да развиваме черти, които харесваме. Започваме да изграждаме себе си. И това е наистина вълнуващо преживяване.
Удивително е как човек може да си ”вземе“ идеи, ценности, черти на характера, навици… от хора, които харесва, и да ги претвори в своята собствена личност, без да губи своята автентичност. Удивително е, че можем да създадем себе си такива, каквито искаме да бъдем.
Хората, които ни вдъхновяват, дори и да не ги познаваме лично, оказват много силно влияние върху характера, начина ни на мислене и начина ни на живот. Всички черти, на които се възхищаваме у другите, можем да ги развием в себе си. И обратното: всичко, което не харесваме у другите, можем да го изчистим от себе си.
Тази уникална комбинация от ценности, убеждения, принципи, черти на характера, начин на живот и навици, която съзнателно изграждаме, е нашето осъзнато Аз.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 