Страхувате ли се да покажете уязвимостта си? Имате ли приятел или близък, който знаете, че ще ви разбере и подкрепи безусловно?
Всички имаме нужда да споделяме, но често се страхуваме да го направим от страх да не ни помислят за слаби. Но всъщност именно силните хора имат куража да покажат, че могат да бъдат уязвими.
Да си позволиш да бъдеш искрен и открит в отношенията си с хората е прекрасно усещане за свобода. Защото неискреността тежи, държи ни на разстояние от другите.
Фалшивият имидж, който си създаваме, за да отговорим на очакванията на другите, или просто да се защитим, блокира най-хубавото от нас – нашата уникалност. Само когато преодолеем страха си от нараняване и си позволим да показваме какво наистина чувстваме и мислим, можем да създадем истински хармонични взаимоотношения с хората в живота си. И със себе си.
Защо е толкова важно да споделяме?
Споделянето увеличава радостта ни и ни освобождава от страховете и заблудите. Когато изговорим мислите си пред друг, по-добре ги осъзнаваме. Разказвайки на другите за себе си, започваме да разбираме себе си по-добре. И докато слушаме техните истории, осъзнаваме собствените си по-добре.
Разликата между оплакването и споделянето
Оплакването е пътят към блатото на самосъжалението. Оплакването винаги влошава нещата, защото съдържа обвинение и осъждане. Когато се оплакваме влизаме неусетно в ролята на жертва, чувстваме се слаби и зависими от някого, от обстоятелствата, от миналото. Често толкова се вживяваме в ролята на жертва, че несъзнателно преувеличаваме проблемите и грешките на другите, самонавиваме се, създаваме драма.
Когато е насочено в негативна посока, нашето въображение може да създаде ужасни сценарии, да изтълкува негативно дори неутрални факти и събития. Най-лошото е, че много лесно можем да приемем за истина тези драматични хипотези. В крайна сметка оплакването не ни носи облекчение, а ни натоварва още повече, енергията ни пада и всякакви други негативни чувства намират добра почва, за да се развихрят. Това най-често са страхове, гняв, ревност, отмъстителност и възмущение. Всичките тези чувства ни отдалечават от решението на проблемите ни.
Споделянето е нещо различно… Да споделиш как се чувстваш, без да търсиш вина, осъзнавайки, че всеки има своя истина, е печелившата позиция. Най-важният елемент от споделянето е ориентацията към решението. Споделяш, за да поискаш съвет, за да разбереш дали другият е минал през подобен проблем и как изглеждат нещата от неговата гледна точка.
Да споделяш, без да се оплакваш и обвиняваш, е път към решението. Защото другата гледна точка ни показва врати, които не забелязваме, спасява ни от изкривено тълкуване на нещата, чуждият житейски опит може да ни спести дългото лутане в търсене на изход.
Не всеки съвет ще ни е полезен. Има много подвеждащи съвети, които душата ни просто ще отхвърли. Но има и съвети, които ще ни доведат до нови прозрения, до моменти, в които си казваш: А –ха!, Не бях се сетил за това… Има съвети, които ще провокират раждането на нови наши идеи и които ще ни насочат към решението, дори да не ни го дават наготово.
Важното е да споделяме обаче само с хората, които са заслужили доверието ни със своята лоялност и са способни да ни разберат, без да ни съдят. Най-добрите съвети дават хората, които вярват в нас и ни подкрепят в нашето израстване. И най-вече щастливите хора, чиято житейска философия очевидно дава добри резултати.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 