Мечтите помагат на децата да растат не само в сантиметри

„Всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме.”
Уолт Дисни

Нашите мечти са двигателят на личностното ни развитие, най-мощната мотивация да постигаме целите си. Всяка сбъдната мечта улеснява сбъдването на други мечти като при верижна реакция.
Понякога се отказваме от мечтите си заради чуждо влияние, обстоятелства или просто защото не си вярваме достатъчно. Защото са ни внушили убеждението, че мечтите са недостижими. Но изоставените мечти винаги ни натъжават и ни карат да се чувстваме сякаш сме предали себе си.
Децата имат смели мечти, освен ако възрастните не очертаят граници в умовете им с понятия като „възможно” и „невъзможно”. Но тези граници са фалшиви. В човешката история има безкрайно много примери за превръщането на „невъзможното” във възможно. Всяко ново откритие, изобретение или рекорд са се смятали за невъзможни, преди да се случат. И все пак са се случили… Защото човешката еволюция е точно това – непрекъснато разширяване и преместване на границите в умовете и живота на хората.

„Мечтая да отида на Луната. Моите родители нищо не са казали още по този въпрос.” Васко, 11 г.

Преди време попитах едно 18-годишно момче за какво мечтае, а то ми отговори, че няма мечти, защото е „реалист”. Беше наистина тъжно, че това момче смяташе мечтите за нещо наивно и смешно, за безполезни детски фантазии. Когато заяви, че няма мечти, гласът му звучеше гордо и уверено, чувстваше се „пораснал” – „повярвал” в скептицизма на възрастните. Само че аз не му повярвах напълно. Най-вероятно мечтите му си бяха някъде дълбоко в душата му, просто някой възрастен му беше „подрязал” крилата, проектирайки изкуствени граници в ума му.

Какво всъщност е реалист? Човек, който е неспособен да види отвъд това, което вижда… Човек, който живее живота си, съобразявайки се с околния свят, без светът да се съобразява с него. Реалистите се страхуват дори да си помислят да прекрачат границите на посредствеността, не си позволяват тази дързост. Защото така са ги научили от малки – винаги да се съобразяват с общоприетото, да се вписват в границите. Ако никой не е правил нещо преди тях, те не биха се решили да са първи, защото това е извън тяхната зона на комфорт, извън техните убеждения за „реално” и „възможно”.
Много често думата „реалист” се доближава по значение до думата „песимист”. Общото между тях са страховете – страхът да мечтаеш, страхът да си различен, страхът да прекрачваш граници.

„Майка ми никога не одобрява мечтите ми и тя ми определя бъдещето” Теодора, 12 г.

Оптимистът пък не се страхува да мечтае на воля и да бъде щастлив, не се притеснява, че често го смятат за наивен, дори за луд… Оптимистът не се страхува да бъде пръв във всяко едно начинание, да показва чувствата си, да премества и разширява общоприетите граници, защото винаги очаква да се случи нещо добро. Оптимистът просто не може да бъде посредствен, защото не се страхува да бъде себе си, което значи да бъде уникален.

Важно е родителите да осъзнаят, че детето им ще е щастливо, само ако следва мечтите си – високите летви, които го подтикват да се развива. Колкото и да е престижна и добре платена една професия, ако не е силно желана, няма да осмисли живота на детето им, няма да му позволи да разгърне целия си потенциал и да му донесе истинско удовлетворение.

„Мечтая да стана плувец, а мама и тате искат да стана умен…”  Кристиан, 11 г.

Малките герои имат нужда да повярват, че мечтите се сбъдват. Ако детето ви много си мечтае за нещо, помогнете му да сбъдне мечтата си. Когато се убеди, че мечтите се сбъдват, ще ги преследва още по-упорито и ентусиазирано, ще си поставя все по-високи цели, а всяка нова цел ще е ново стъпало в личностното му развитие. Мечтите са източник на ентусиазъм, страст и вдъхновение – специалната енергия, която отличава успешните хора.

„Преди мечтаех за кученце и толкова много го исках, че мама и тате ми купиха.” Мила, 12 г.

„Мечтая да си насадя градинка с всички цветя на света” Жори, 6 г.

„Мечтая да си имам курорт” Доби, 11 г.

Ако научим децата си съзнателно да търсят начини да се развиват, да стават все по-добри в това, което правят, да продължават да се самообразоват през целия си живот, те ще постигнат дори повече, отколкото са мечтали. Всяко дете има неограничени възможности и може да постигне всичко, което желае, ако не е ограничено в мислите си.

„Ако стана президент, ще направя повече приюти за бездомни животни” Александър, 14 г.

А вие, скъпи родители, сбъднахте ли мечтите си? Никога не е късно…

Статията е публикувана в  BusinessLady

Въпроси и отговори