Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито  успяват да се зарадват на малкото, което имат.

Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв начин и те представя като разглезен и капризен човек. Учили са ни, че човек трябва да се задоволява с малко, а обратното е егоизъм. 

Всъщност да се радваш на малкото и да искаш най-доброто изобщо не си противоречат. Дори много по-вероятно е да постигнеш и получиш най-доброто,  ако оценяваш и си благодарен за малкото, което имаш. 

Иронията е, че едва когато се научим да се радваме на малкото, което имаме,  Вселената започва да ни изпраща все по-големи поводи за радост. 

А понякога малкото е повече, малкото е най-доброто. 

Ако всеки човек искаше и се стремеше към най-доброто от себе си и от живота, общата  човешка еволюция вероятно щеше да ускори скоростта си многократно, а светът щеше да бъде пълен с щастливи хора. 

Хората се примиряват с по-ниските летви от страх, че не заслужават и не могат да прескочат по-високите. Повечето хора дори не си позволяват да мечтаят извън определени граници.

Всъщност да искаш максимума от всяка ситуация, да искаш смело дори материални неща е прекрасно и мотивиращо, стига да си готов и да даваш най-доброто от себе си. Защото между даването и вземането е нужно да има баланс. 

Има хора, които могат само да дават и не могат да вземат. Чувстват се неловко когато получават комплименти или подаръци, чувстват се не на място когато са център на внимание – просто защото не са свикнали да получават, защото нямат убеждението, че заслужават да получават. Чувстват се по-комфортно в саможертвената роля на „даващи” и „отказващи” да получават от другите.  

Разбира се съществува и обратният вариант – хората с нарцистично поведение, които  непрекъснато искат (и изискват) от останалите, но не са способни да дават.

И двете крайности са свързани с травми и погрешни убеждения,  придобити от най-ранна възраст, които никога не е късно да изчистим и променим. Трансформацията винаги се случва чрез осъзнаване и освобождаване на блокираните чувства и травми, чрез промяна на пречещите ни убеждения.  

Важно е да осъзнаем, че между искането и изискването има огромна разлика.

Изискващите хора са осъждащи, когато не получат това, което искат. Те имат определени очаквания, които създават напрежение във взаимоотношенията им с хората и изобщо в живота им.  

Да искаш най-доброто, без да го изискваш на всяка цена точно в определен момент и точно от някого, е освободено от напрежение, желание. Такива желания ни дават вдъхновение и радост, изразяват любовта ни към самите нас.

Имаме нужда да се научим да се освобождаваме от всичко, което заглушава гласа на сърцето ни. Защото сърцето ни е нашата естествена навигация по пътя на живота. И за разлика от егото и разума, които са много важни за оцеляването ни, но често грешат, сърцето винаги знае вярната посока.


Силата на автентичното ни „АЗ“

„Да бъдеш себе си в свят, който непрекъснато се опитва да те направи нещо друго, е най-голямото постижение.“ Ралф Уолдо Емерсън Различна наша версия съществува в съзнанието на всеки, който ни познава. Това означава, че съществуват стотици наши версии. Някои от тях…

Какво мисли детето ти … за теб ?

Какво мисли детето ти за теб сега и какво ще мисли след 20 години? Дали когато порасне ще му трябват десетки часове при психотерапевти, за да освободи задържаното напрежение от детството, задържаните емоции, неизказаните думи? Правото на децата да изразяват свободно…

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

прочетете още