Повечето хора правят точно обратното – нито си позволяват да искат най-доброто от живота, нито успяват да се зарадват на малкото, което имат.
Имаме сбърканото убеждение, че да искаш най-доброто е нескромно, неприлично, самонадеяно, ощетява другите по някакъв начин и те представя като разглезен и капризен човек. Учили са ни, че човек трябва да се задоволява с малко, а обратното е егоизъм.
Всъщност да се радваш на малкото и да искаш най-доброто изобщо не си противоречат. Дори много по-вероятно е да постигнеш и получиш най-доброто, ако оценяваш и си благодарен за малкото, което имаш.
Иронията е, че едва когато се научим да се радваме на малкото, което имаме, Вселената започва да ни изпраща все по-големи поводи за радост.
А понякога малкото е повече, малкото е най-доброто.
Ако всеки човек искаше и се стремеше към най-доброто от себе си и от живота, общата човешка еволюция вероятно щеше да ускори скоростта си многократно, а светът щеше да бъде пълен с щастливи хора.
Хората се примиряват с по-ниските летви от страх, че не заслужават и не могат да прескочат по-високите. Повечето хора дори не си позволяват да мечтаят извън определени граници.
Всъщност да искаш максимума от всяка ситуация, да искаш смело дори материални неща е прекрасно и мотивиращо, стига да си готов и да даваш най-доброто от себе си. Защото между даването и вземането е нужно да има баланс.
Има хора, които могат само да дават и не могат да вземат. Чувстват се неловко когато получават комплименти или подаръци, чувстват се не на място когато са център на внимание – просто защото не са свикнали да получават, защото нямат убеждението, че заслужават да получават. Чувстват се по-комфортно в саможертвената роля на „даващи” и „отказващи” да получават от другите.
Разбира се съществува и обратният вариант – хората с нарцистично поведение, които непрекъснато искат (и изискват) от останалите, но не са способни да дават.
И двете крайности са свързани с травми и погрешни убеждения, придобити от най-ранна възраст, които никога не е късно да изчистим и променим. Трансформацията винаги се случва чрез осъзнаване и освобождаване на блокираните чувства и травми, чрез промяна на пречещите ни убеждения.
Важно е да осъзнаем, че между искането и изискването има огромна разлика.
Изискващите хора са осъждащи, когато не получат това, което искат. Те имат определени очаквания, които създават напрежение във взаимоотношенията им с хората и изобщо в живота им.
Да искаш най-доброто, без да го изискваш на всяка цена точно в определен момент и точно от някого, е освободено от напрежение, желание. Такива желания ни дават вдъхновение и радост, изразяват любовта ни към самите нас.
Имаме нужда да се научим да се освобождаваме от всичко, което заглушава гласа на сърцето ни. Защото сърцето ни е нашата естествена навигация по пътя на живота. И за разлика от егото и разума, които са много важни за оцеляването ни, но често грешат, сърцето винаги знае вярната посока.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 