Нашите убеждения са програмите в главите ни, които определят нашите избори, реакции, чувства. А по този начин определят и живота ни.

Подсъзнателните и съзнателни убеждения са и нашите граници – рамката, в която се вписваме като личности. Ако се развиваме, тази рамка непрекъснато ще ни става тясна и ще се налага да я променяме. Кризите, през които минаваме, имат за цел да  счупят  остарелите ни рамки и да ни освободят.

Има широко скроени рамки, както и тясно скроени… Широкоскроените имат тенденция да стават все по-широки, докато тясно скроените не обичат да се променят. Широко скроените са гъвкави и отворени за хора, за промени, за щастие, тясноскроените – затворени за всичко това.  

Вашата рамка каква е?

­Животът ни е програмиран от нашите убеждения.

Нашият живот е в пълен синхрон с убежденията ни. Нашата любов също. Когато си мислим, че животът е труден, нашите избори, реакции и чувства го правят наистина труден. Ако искаме да променим живота си, е нужно да опознаем себе си, да постигнем определена степен на осъзнатост и да преосмислим ценностите си, вътрешните си забрани и предразсъдъци. Да се освободим от тези убеждения, които ни пречат и да приемем нови, които да ни подкрепят и вдъхновяват. Когато го направим, ще се освободим и от страховете си, защото всеки страх е следствие на ограничаващо убеждение.

След като се освободим от пречещите ни убеждения и страхове, верижно ще се променят хората около нас и събитията в живота ни. И колкото и да е невероятно, ще се променят и спомените. Защото ще се промени гледната ни точка, а оттам и тълкуването на всичко, което се случва или се е случило.

Ако променим убежденията си е много възможно в спомените ни някой наш провал, който ни е тормозел и комплексирал, да се трансформира в спомен за успех.

Всеки факт, човек и събитие в живота ни минава през филтъра на субективната ни гледна точка. Един и същи човек има различни лица за различните хора. Една любов може да бъде голяма или не толкова голяма, в зависимост от убежденията и страховете ни.

Образът на човека до нас, както и представата за самите нас, преминават през филтъра на нашите убеждения. Което означава и през филтъра на нашите предразсъдъци.

Това е голямо предизвикателство, като се има предвид, че в повечето случаи ние не го осъзнаваме.

Когато нещо ни дразни в околните, това е наш проблем, защото става въпрос за нашите мисли и чувства, които са възникнали вследствие на възприемането на действителността през нашите убеждения.

Всеки проблем е толкова голям колкото ние му позволяваме да бъде.

Наша отговорност е да решаваме собствените си проблеми. Ако насочим енергията си не да променяме хората около нас, а да развиваме и променяме собствените си ограничаващи убеждения, това, което ни дразни у другия, ще започне да изчезва. Или ще осъзнаем, че той/тя не е подходящият човек за нас. И няма да ни е страх да си тръгнем, защото осъзнатостта дава сила и увереност.

Когато постигнем вътрешна хармония и осъзнатост, трудно нещо ще може да ни изкара от равновесие.

Ежедневно в живота си попадаме в ситуации, които всъщност са неутрални, но нашите убеждения им придават съответния емоционален заряд. Например задръстването на пътя е ситуация, в която повечето хора се ядосват и нервничат, но има и такива, които използват принудителното чакане, за да слушат любимата си музика, да си поговорят с човека до себе си, да проведат някой телефонен разговор. Двама влюбени биха оползотворили времето в целувки и прегръдки и задръстването не би могло по никакъв начин да им отнеме дори за момент щастието.

Живеенето с фокус върху материалното, е живот на автопилот (нашата подсъзнателна програма), плъзгане по повърхността.

Колкото повече време и внимание отделяме за битовизми, толкова по-малко време ни остава за истински важните неща. Фокусирането върху духовната страна на живота е пътят към здравословното ни препрограмиране. 

Повечето хора инстинктивно приемат за лошо всичко, което се случва извън плановете им. Но нашите планове и очаквания също често са проява на подсъзнателни сбъркани убеждения. Излизането от очертанията им, ни е нужно, за да растем.   

Вселената ни помага по невидим начин като понякога мъдро коригира плановете ни.

Тя вижда нещата по-отвисоко и ни подсказва по-далновидните и мъдри решения. Но когато не я чуваме, взема нещата в свои ръце, без да ни пита дали това ни харесва… Понякога дори и се налага да ни събуди с някой Вселенски ритник, когато дълго време зацикляме в сбърканите си подсъзнателни програми и не научаваме житейските си уроци.

Ако не искаме да еволюираме осъзнато, се налага да го правим по принуда. Това е! Еволюцията е основен Вселенски закон…


Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Защо се страхуваме да изразяваме чувствата си?

Преди всичко ни е страх да не изглеждаме слаби. Може би някой, някъде, някога в детството ни се е отнесъл пренебрежително, или дори осъдително към нас, когато сме показвали чувства. Може би някой важен за нас човек ни е внушил убеждението, че чувствата са подвеждащи и трябва да слушаме само разума си. Били сме свидетели как родителите ни потискат чувствата си и се стараят да живеят, водени най-вече от рационални мотиви.