Повечето родители в България гледат на забраните и наказанията като на нещо необходимо и неизбежно при възпитанието на децата. Когато са били малки, те са били възпитавани по този начин и им е трудно да си представят, че има друг, по-ефективен и по-осъзнат подход. Забраняващите и наказващи родители наистина вярват, че постъпват отговорно и правят най-доброто за децата си, без да осъзнават дългосрочните негативни последствия от тези авторитарни методи на възпитание..
Забраните са принудителни граници. Винаги обаче когато има принуда, има и съпротивление. Алтернативата е убеждаването. Осъзнатите граници и правила се превръщат в избор на детето.
Забраните са неефективни, защото провокират децата да ги нарушават и им пречат да развият самоконтрол. Забраните принуждават децата да постъпват по определен начин не заради осъзнати ценности и морални причини, а заради страха от санкции и наказания.
Колкото по-тесни граници поставяме на децата, толкова повече те ще се изкушават да ги нарушават, когато няма родителски контрол.
Нарушаването на забраните и страхът от родителската реакция стават причина децата да развият навика да лъжат като защита.
Но лъжите рано или късно водят до наказания и още по-строги забрани, от което децата се озлобяват към родителите си и започват да нарушават забраните не само заради любопитството си, но и от гняв. Нарушаването на забраните се превръща в бунт срещу родителите.
Резултатът от тази ‚въртележка“ – забрани, нарушаване на забрани, лъжи, наказания, забрани… е много деструктивен за емоционалната връзка между родители и деца. Децата спират да споделят и стават много по-уязвими на всякакви рискове. На практика много контролиращите родители в един момент изобщо губят контрола над децата, като при това не са успели да им помогнат да развият самоконтрол.
Прекаленият родителски контрол пречи на децата да поемат отговорност и да развият самоконтрол и самоуважение.
Каква е алтернативата?
Вместо да забраняваме със строг и заплашителен тон, може просто да поговорим спокойно и да обясним на детето как е най-добре да постъпи в определена ситуация и защо. Вместо да налагаме забрани, можем да създаваме правила. Забраните са негативни, правилата са конструктивни и съзидателни.
Децата разбират повече, отколкото предполагаме. Когато осъзнаят смисъла на дадено правило, обикновено с готовност се съобразяват. Дори понякога са особено забавни и трогателни в усилията си да спазват правилата.
Убеждаването на децата да постъпват винаги водени от морални причини, любов и уважение към себе си и другите хора, е пътят към развитие на самоконтрол и осъзнатост.
Дългосрочната цел е детето да се научи да преценява рисковете и да поема отговорност, като спазва правилата и границите, не защото се страхува от наказания, а защото избира да направи най-доброто за себе си и за другите.
С порастването на детето, границите би трябвало да бъдат постепенно разширявани. Ако родителят закъснее с преместването на границите, детето ще започне тайно да ги разширява – просто защото тесните граници пречат на развитието му. Това най-често се случва когато децата навлязат в тийнейджърската възраст – нарушаването на забраните се превръща в символичен акт на освобождаване от родителската власт, на порастване.
В колкото по-тесни граници е живяло детето до навършването на пълнолетието си, толкова по-вероятно е да злоупотреби със свободата си, когато стане пълнолетно и няма родителски контрол. Защото, ако дълго си живял несвободен, не знаеш какво да правиш със свободата, когато я получиш.
Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни помагат да преосмислим ограничаващите ни предразсъдъци, защото като следващо поколение са крачка напред в човешката еволюция. Тяхното съзнание е чисто от предразсъдъци и стереотипи. Обичайният детски въпрос „Защо?“ ни провокира да преосмисляме всяко наше „Не“ и да преодоляваме собствените си мисловни граници.
Нашето личностно развитие представлява непрекъснато преместване и разширяване на границите в ума ни. Колкото по-отворени и осъзнати сме за този процес, толкова по-бързо ще напредваме във всеки аспект от живота си.
Ако ви се струва невъзможно да възпитавате децата си без забрани и наказания, значи просто границите в ума ви са много усойчиви и имате нужда от време за да ги преодолеете, но прочитането на тази статия вече е стъпка в тази посока.
Визитка:
Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книгите „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”. Повече информация може да намерите на http: steladaskalova.com/bg/
Ако желаете да се свържете с нея за консултации, можете да и пишете на : steladaskalova@abv.bg
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 