Повечето родители в България гледат на забраните и наказанията като на нещо необходимо и неизбежно при възпитанието на децата. Когато са били малки, те са били възпитавани по този начин и им е трудно да си представят, че има друг, по-ефективен и по-осъзнат подход. Забраняващите и наказващи родители наистина вярват, че постъпват отговорно и правят най-доброто за децата си, без да осъзнават дългосрочните негативни последствия от тези авторитарни методи на възпитание..  

Забраните са принудителни граници. Винаги обаче когато има принуда, има и съпротивление. Алтернативата е убеждаването. Осъзнатите граници и правила се превръщат в избор на детето.

Забраните са неефективни, защото провокират децата да ги нарушават и им пречат да развият самоконтрол. Забраните принуждават децата да постъпват по определен начин  не заради осъзнати ценности и морални причини, а заради страха от санкции и наказания.

Колкото по-тесни граници поставяме на децата, толкова повече те ще се изкушават да ги нарушават, когато няма родителски контрол.

Нарушаването на забраните и страхът от родителската реакция стават причина децата да развият навика да лъжат като защита.

Но лъжите рано или късно водят до наказания и още по-строги забрани, от което децата се озлобяват към родителите си и започват да нарушават забраните не само заради любопитството си, но и от гняв. Нарушаването на забраните се превръща в бунт срещу родителите. 

Резултатът от тази ‚въртележка“ – забрани, нарушаване на забрани, лъжи, наказания, забрани… е много деструктивен за емоционалната връзка между родители и деца. Децата спират да споделят и стават много по-уязвими на всякакви рискове. На практика много контролиращите родители в един момент изобщо губят контрола над децата, като при това не са успели да им помогнат да развият самоконтрол.

Прекаленият родителски контрол пречи на децата да поемат отговорност и да развият самоконтрол и самоуважение.

Каква е алтернативата?

Вместо да забраняваме със строг и заплашителен тон, може просто да поговорим спокойно и да обясним на детето как е най-добре да постъпи в определена ситуация и защо. Вместо да налагаме забрани, можем да създаваме правила. Забраните са негативни, правилата са конструктивни и съзидателни.

Децата разбират повече, отколкото предполагаме. Когато осъзнаят смисъла на дадено правило, обикновено с готовност се съобразяват. Дори понякога са особено забавни и трогателни в усилията си да спазват правилата.

Убеждаването на децата да постъпват винаги водени от морални причини, любов и уважение към себе си и другите хора, е пътят към развитие на самоконтрол и осъзнатост.

Дългосрочната цел е детето да се научи да преценява рисковете и да поема отговорност, като спазва правилата и границите, не защото се страхува от наказания, а защото избира да направи най-доброто за себе си и за другите.

С порастването на детето, границите би трябвало да бъдат постепенно разширявани. Ако родителят закъснее с преместването на границите, детето ще започне тайно да ги разширява – просто защото тесните граници пречат на развитието му. Това най-често се случва когато децата навлязат в тийнейджърската възраст – нарушаването на забраните се превръща в символичен акт на освобождаване от родителската власт, на порастване.

В колкото по-тесни граници е живяло детето до навършването на пълнолетието си, толкова по-вероятно е да злоупотреби със свободата си, когато стане пълнолетно и няма родителски контрол. Защото, ако дълго си живял несвободен, не знаеш какво да правиш със свободата, когато я получиш.

Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни помагат да преосмислим ограничаващите ни предразсъдъци, защото като следващо поколение са крачка напред в човешката еволюция. Тяхното съзнание е чисто от предразсъдъци и стереотипи. Обичайният детски въпрос „Защо?“ ни провокира да преосмисляме всяко наше „Не“ и да преодоляваме собствените си мисловни граници.

Нашето личностно развитие представлява непрекъснато преместване и разширяване на границите в ума ни. Колкото по-отворени и осъзнати сме за този процес, толкова по-бързо ще напредваме във всеки аспект от живота си.

Ако ви се струва невъзможно да възпитавате децата си без забрани и наказания, значи просто границите в ума ви са много усойчиви и имате нужда от време за да ги преодолеете, но прочитането на тази статия вече е стъпка в тази посока.

Визитка:

Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книгите „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”. Повече информация може да намерите на http: steladaskalova.com/bg/

Ако желаете да се свържете с нея за консултации, можете да и пишете на : steladaskalova@abv.bg

Всяка нова връзка е продължение на предишни

Популярно е схващането, че е безсмислено и некоректно да се интересуваме и любопитстваме за предишните връзки на човека, в когото сме влюбени. Разбира се, не ни трябва да знаем пикантни подробности, но е добре да знаем какви са били проблемите, за да се ориентираме какво се е случило в предишната серия на филма, в който вече участваме.

Виртуално детство

  В днешно време децата започват да използват дистанционно, компютър, таблет и всякакви други устройства преди още да са се разделили с памперсите. Не се нуждаят от обяснения, сякаш се раждат научени да си служат с всякаква техника. Преди години е бил проведен…

Хиперактивни възрастни – хиперактивни деца

Децата са наши огледала. Те не само  носят нашите гени, но и заучават нашия начин на мислене, нашия начин на живот. Децата се научават от възрастните да се тревожат, да бързат, да реагират агресивно, да се хранят по определен начин. Възрастните учат децата на…

Може ли любовта да се завърне?

„Като направих равносметка на живота си, установих, че семейството е най-важното и най-хубавото нещо за мен. Затова реших да се оженя още веднъж за Грейс, с която бяхме разведени 3 години.„ Робърт де Ниро Има връзки, в които все слагаме точката, а се оказва, че е било…

Уважавай и изразявай чувствата си

Единствените чувства, от които си заслужава да се боим, са чувствата, които игнорираме. Мариан Уилямсън Позволи си да казваш на глас това, което чувстваш и мислиш. Своевременно, без отлагане във времето. Без да преглъщаш болка, но и без да съдиш другите. Защото всеки…

Прочетете още: