Повечето родители в България гледат на забраните и наказанията като на нещо необходимо и неизбежно при възпитанието на децата. Когато са били малки, те са били възпитавани по този начин и им е трудно да си представят, че има друг, по-ефективен и по-осъзнат подход. Забраняващите и наказващи родители наистина вярват, че постъпват отговорно и правят най-доброто за децата си, без да осъзнават дългосрочните негативни последствия от тези авторитарни методи на възпитание..  

Забраните са принудителни граници. Винаги обаче когато има принуда, има и съпротивление. Алтернативата е убеждаването. Осъзнатите граници и правила се превръщат в избор на детето.

Забраните са неефективни, защото провокират децата да ги нарушават и им пречат да развият самоконтрол. Забраните принуждават децата да постъпват по определен начин  не заради осъзнати ценности и морални причини, а заради страха от санкции и наказания.

Колкото по-тесни граници поставяме на децата, толкова повече те ще се изкушават да ги нарушават, когато няма родителски контрол.

Нарушаването на забраните и страхът от родителската реакция стават причина децата да развият навика да лъжат като защита.

Но лъжите рано или късно водят до наказания и още по-строги забрани, от което децата се озлобяват към родителите си и започват да нарушават забраните не само заради любопитството си, но и от гняв. Нарушаването на забраните се превръща в бунт срещу родителите. 

Резултатът от тази ‚въртележка“ – забрани, нарушаване на забрани, лъжи, наказания, забрани… е много деструктивен за емоционалната връзка между родители и деца. Децата спират да споделят и стават много по-уязвими на всякакви рискове. На практика много контролиращите родители в един момент изобщо губят контрола над децата, като при това не са успели да им помогнат да развият самоконтрол.

Прекаленият родителски контрол пречи на децата да поемат отговорност и да развият самоконтрол и самоуважение.

Каква е алтернативата?

Вместо да забраняваме със строг и заплашителен тон, може просто да поговорим спокойно и да обясним на детето как е най-добре да постъпи в определена ситуация и защо. Вместо да налагаме забрани, можем да създаваме правила. Забраните са негативни, правилата са конструктивни и съзидателни.

Децата разбират повече, отколкото предполагаме. Когато осъзнаят смисъла на дадено правило, обикновено с готовност се съобразяват. Дори понякога са особено забавни и трогателни в усилията си да спазват правилата.

Убеждаването на децата да постъпват винаги водени от морални причини, любов и уважение към себе си и другите хора, е пътят към развитие на самоконтрол и осъзнатост.

Дългосрочната цел е детето да се научи да преценява рисковете и да поема отговорност, като спазва правилата и границите, не защото се страхува от наказания, а защото избира да направи най-доброто за себе си и за другите.

С порастването на детето, границите би трябвало да бъдат постепенно разширявани. Ако родителят закъснее с преместването на границите, детето ще започне тайно да ги разширява – просто защото тесните граници пречат на развитието му. Това най-често се случва когато децата навлязат в тийнейджърската възраст – нарушаването на забраните се превръща в символичен акт на освобождаване от родителската власт, на порастване.

В колкото по-тесни граници е живяло детето до навършването на пълнолетието си, толкова по-вероятно е да злоупотреби със свободата си, когато стане пълнолетно и няма родителски контрол. Защото, ако дълго си живял несвободен, не знаеш какво да правиш със свободата, когато я получиш.

Децата ни са хората, които в най-голяма степен ни помагат да преосмислим ограничаващите ни предразсъдъци, защото като следващо поколение са крачка напред в човешката еволюция. Тяхното съзнание е чисто от предразсъдъци и стереотипи. Обичайният детски въпрос „Защо?“ ни провокира да преосмисляме всяко наше „Не“ и да преодоляваме собствените си мисловни граници.

Нашето личностно развитие представлява непрекъснато преместване и разширяване на границите в ума ни. Колкото по-отворени и осъзнати сме за този процес, толкова по-бързо ще напредваме във всеки аспект от живота си.

Ако ви се струва невъзможно да възпитавате децата си без забрани и наказания, значи просто границите в ума ви са много усойчиви и имате нужда от време за да ги преодолеете, но прочитането на тази статия вече е стъпка в тази посока.

Визитка:

Стела Даскалова е семеен консултант и автор на книгите „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”. Повече информация може да намерите на http: steladaskalova.com/bg/

Ако желаете да се свържете с нея за консултации, можете да и пишете на : steladaskalova@abv.bg

На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Прочетете още: