Спомням си един случай, когато станах свидетел на мъчението на едно малко човече, заклещено между масата и стола – главата му едва се показваше над огромната чиния, съдържанието на която задължително трябваше да бъде изядено. Майка му беше категорична, че няма да стане от масата, докато не си изяде спагетите.

Детето гледаше измъчено и виновно. Дъвчеше насила и гълташе още по-насила. След това спря и се примири, че ще си стои на масата неопределено дълго време, защото явно прецени, че това е по-малкото зло.

Всички деца се раждат с добър апетит. Нежеланието на едно дете да се храни е резултат от погрешен подход на възрастните. Принудителното хранене може да стане причина детето да развие дори отвращение към храната.

Понякога децата отказват да ядат някои храни, които техният организъм по-трудно преработва или които съдържат вещества, от които нямат толкова нужда. Това могат да бъдат и здравословни храни. При това, нашите убеждения кои храни са здравословни се променят непрекъснато. Със сигурност храната, която детето яде насила няма да бъде усвоена добре, защото липсата на апетит означава липса на ензими. Би трябвало да уважаваме сигналите на тялото и по този начин да научим децата си също  да го правят.

Най-ефективният подход при „злояди” деца е да ги оставим на спокойствие, като им осигурим достъп до здравословна, вкусна и по-разнообразна храна. Без подканване, загриженост и прекалено фокусиране върху храненето.

Още публикации