Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?
Всъщност разбирам тези родители, защото и аз бях една от тях… Две години дъщеря ми вървеше след мен и търпеливо ме молеше да си вземем кученце. Молеше ме от цялото си сърце и душа.
Взехме зайче, после коте, опитвайки се да направим нещата по-лесни. Но тя продължаваше да ме моли за кученце… Сега вече знам, че подменянето на мечти просто не работи. И не е честно.
Какво ме спираше да сбъдна истинската мечта на детето си, която всъщност беше и моя детска мечтаа?
Страхове и предразсъдъци (за болести, миризми, алергии…) Страх от повече отговорности. И просто не знаех от какво голямо щастие я лишавах.
До момента, в който цялата тази моя вътрешна съпротива просто се срути.
Беше нейният 14 ти рожден ден. Аз бях щастлива, но тя изглеждаше тъжна. Каза, че иска за подарък да и обещаем, че след една година, на следващия и рожден ден, ще вземем кученце. Искаше за подарък надежда, че мечтата и ще се сбъдне. .. И това наистина ми бръкна в душата. И я отвори… за кученце.
Още същият ден взехме Киара. Малко сладко лабрадорче, което толкова много обикнах, че съм безкрайно благодарна на детето си за употитостта, с която пребори моята съпротива.
Сега не мога да си представя живота си без нашата Киара. Тази малка мека топчица любов, която ни дава щастие всеки ден, се превърна не само в равноправен член на семейството, но и в мой учител..
Киара всеки ден ме учи на доброта, великодушие и толерантност, на безусловна любов, смирение и спокойствие. Учи ме да бъда тук и сега, да се радвам на малките неща, научи ме да се разхождам всеки ден, да общувам без думи, на езика на любовта. Очите на Киара излъчват някаква ангелска мъдрост, сякаш ни е изпратена от Бог да ни пази и да ни дарява всеки ден радост и любов. Киара е един от най-големите подаръци от Всекената, които съм получавала в живота си…
Според психологически проучвания, хората, които имат домашни любимци, са по-здрави и по-щастливи.
А хората, които никога не са имали животинче вкъщи, просто не знаят колко щастие пропускат.
Ако искате детето ви да е щастливо всеки ден, да се научи да поема отговорност, да излиза повече навън, да уважава и обича животните, да си има верен приятел и отдушник от стреса, просто му вземете кученце. Най-добре от приют, защото има стотици кученца, който чакат да се появи техният най-добър приятел. Както има стотици самотни деца, които мечтаят, сънуват, рисуват, молят се и очакват най- мечтания подарък – кученце.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 