Няма дете, което да не мечтае за куче… Защо тогава толкова много родители упорито отказват това щастие на децата си? Нали и те са си мечтаели за същото, когато са били малки… Какво се счупва в нас по пътя към зрелостта?

Всъщност разбирам тези родители, защото и аз бях една от тях… Две години дъщеря ми вървеше след мен и търпеливо ме молеше да си вземем кученце. Молеше ме от цялото си сърце и душа.

Взехме зайче, после коте, опитвайки се да направим нещата по-лесни. Но тя продължаваше да ме моли за кученце… Сега вече знам, че подменянето на мечти  просто не работи. И не е честно. 

Какво ме спираше да сбъдна истинската мечта на детето си, която всъщност беше и моя детска мечтаа?

Страхове и предразсъдъци (за болести, миризми, алергии…) Страх от повече отговорности.  И просто не знаех от какво голямо щастие я лишавах.

До момента, в който цялата тази моя вътрешна съпротива просто се срути.

Беше  нейният 14 ти рожден ден. Аз бях щастлива, но тя изглеждаше тъжна. Каза, че иска за подарък да и обещаем, че след една година, на следващия и рожден ден, ще вземем кученце.  Искаше за подарък надежда, че мечтата и ще се сбъдне. .. И това наистина ми бръкна в душата. И я отвори… за кученце.

Още същият ден взехме Киара. Малко сладко лабрадорче, което  толкова много обикнах, че съм безкрайно благодарна на детето си за употитостта, с която пребори моята съпротива.

Сега не мога да си представя живота си без нашата Киара. Тази малка мека топчица любов, която ни дава щастие всеки ден, се превърна не само в равноправен член на семейството, но и в мой учител..

Киара  всеки ден ме учи на доброта, великодушие и толерантност, на безусловна любов, смирение и спокойствие. Учи ме да бъда тук и сега, да се радвам на малките неща, научи ме да се разхождам всеки ден, да общувам без думи, на езика на любовта.  Очите на Киара излъчват някаква ангелска мъдрост, сякаш ни е изпратена от Бог да ни пази и да ни дарява всеки ден радост и любов. Киара е един от най-големите подаръци от Всекената, които съм получавала в живота си…

Според психологически проучвания, хората, които имат домашни любимци, са по-здрави и по-щастливи.

А хората, които никога не са имали животинче вкъщи, просто не знаят колко щастие пропускат.

Ако искате детето ви да е щастливо всеки ден, да се научи да поема отговорност, да излиза повече навън, да уважава и обича животните, да си има верен приятел  и отдушник от стреса, просто му вземете кученце.  Най-добре от приют, защото има стотици кученца, който чакат да се появи техният най-добър приятел. Както има стотици самотни деца, които мечтаят, сънуват, рисуват, молят се и очакват най- мечтания подарък – кученце.    


На какво ни учат децата…

Мислещите родители са хората, които променят света в дългосрочен план. Ако всички родители бяха осъзнати, нямаше да има агресия и войни по света. Осъзнатото родителство е продукт на човешката еволюция и обещава едно по-светло и мирно бъдеще на планетата. Осъзнатите…

Полигамия или моногамия?

Едно от най-големите предизвикателства пред любовта е способността ни  да изпитваме романтични чувства към повече от един човек и в същото време  абсолютната ни неспособност да приемем, че човекът до нас може да е привлечен и от друг, освен нас.

Най-добрите родители са щастливите…

Научаваме се на щастие или нещастие от родителите си. Способността ни да се чувстваме щастливи зависи от подсъзнателните ни програми, заучени в детството. Те включват начин на мислене, начин на живот, ценностна система, поведенчески модели, морални принципи. Тези…

Детските грешки

„Експерт е човек, който е направил всички възможни грешки в много тясна област.”Нилс Бор…

Битката за мама

               Всяко дете се бори за близостта на мама с всички възможни средства – молби, дърпане, тръшкане, хитрости и дори (на подсъзнателно ниво) напишкване и разболяване. Докато децата не могат…

Прочетете още: