„Скачането от радост е добро упражнение.”

Неизвестен автор

Учат ни от малки, че не трябва да отлагаме днешната работа за утре. Но никой не ни учи, че не трябва да отлагаме радостта! Дори обратното – повечето възрастни съзнателно „учат” децата да отлагат и да се отказват от удоволствия и забавления – една от големите грешки на родителите, на които също им е била „отнета” радостта когато са били деца.

Всъщност понякога е добре да отложим „днешната работа” за утре и да се позабавляваме. Когато се почувстваме уморени, когато нямаме вдъхновение и работата не ни доставя удоволствие, най-доброто, което можем да направим е да спрем, за да „заредим батериите си”. Зареждането се случва именно когато изпитваме радост, когато си позволяваме забавления и удоволствия.

Когато отлагаме радостта и удоволствията в живота си, ние лъжем себе си. Подлагаме душата си на глад, наказваме я незаслужено. Нашата душа се храни с радост.

Удивително е колко много хора не осъзнават тази проста истина. Удивително е колко много родители подлагат на глад душите на децата си, докато много старателно хранят телата им. Същото правят и със себе си.

Когато е гладна душата, гладува и умът. Защото радостта от живота е енeргията, от която се раждат големите идеи. Радостта от живота подхранва талантите и творческата ни същност.

Какво се случва когато дълго и системно отлагаме радостта, като я пренебрегваме и подценяваме?

Burnout. Това е диагнозата на много хора. Какво означава този термин? Липса на жизнена енергия, тотално изтощени батерии, дълго гладувала душа, изтощен, неработещ ум, уморено тяло. Всичко това се отнася и за депресиите. Депресията е духовна анорексия,  отвикване и неспособност да се храниш с радост.

Всички психически проблеми при хората се дължат най-вече на недостатъчно радост и недостатъчно любов. Физическите проблеми се дължат на същото.

В крайна сметка, ако радостта и любовта са горивото на живота, какво би трябвало да очакваме, ако допуснем да ни свърши горивото?

Всеки път когато не се чувстваме добре, би трябвало да сме наясно, че червената лампичка за горивото ни свети и спешно трябва да заредим.

Най–добре е обаче да не чакаме да светне лампичката, а да се зареждаме всеки ден. Когато резервоарът ни с гориво е пълен, ще усетим, че „преливаме” от щастие, креативност, работоспособност, доброта, вдъхновение за живот. Едва тогава ще сме способни да даваме любов и радост на другите, да даваме стойност на света. 

Още публикации