Когато срещнем приятел от детството си, винаги се чувстваме развълнувани, сякаш детето в нас подскача от радост… Това, което прави детските приятелства специални, е че са естествени и много искрени. Малките хора все още нямат защити, с които да държат околните на разстояние, нямат страхове и предразсъдъци.
Децата лесно се сприятеляват, лесно се скарват и после лесно се сдобряват, защото все още не са се научили да прикриват чувствата си и не се страхуват да казват истината.
Първите приятелства започват още от детската градина, когато се случват и най-трогателните предложения за брак. Първите конфликти и уроци за взаимоотношенията и живота също започват по това време.
Детското подсъзнание попива всяка емоция и впечатление по един непредубеден и добронамерен начин, преживявайки всяко ново събитие с любопитство и отворено сърце. Затова първите приятелчета заемат голямо място в душата на детето, а първите разочарования се преживяват много емоционално и бурно.
Колкото повече приятели има едно дете, толкова по-бързо се развива интелектуално.
Контактът с други деца е естествен начин за себеутвърждаване. Приятелите са подкрепящи огледала, в които детето вижда доказателства за собствената си стойност, чувства се прието и започва да изгражда положителен образ за себе си.
Приятелите ни дават друга гледна точка към света, която разширява нашата. Така те ни помагат да се развиваме и да израстваме.
Споделеността прави всяко преживяване по-забавно и дава на децата усещане за безопасност.
Понякога родителите подценяват детските приятелства, без да си дават сметка колко много ощетяват децата си. Ученето на уроци не е по-важно от научаването как да общуваш с другите, което дава всяко приятелство. Виждането с приятел не е губене на време, а естествена психотерапия, която освобождава децата от стреса и храни душите им. Всъщност най-успешните хора имат много приятели и съвсем не са били пълни отличници.
Детето би трябвало да има право да избира приятелите си.
Приятелите на децата ни не са случайни. Те отговарят на определени техни потребности. Често по-мълчаливи и притеснителни деца стават приятели с по-приказливи и палави свои връстници, сякаш за да си „вземат“ от тях самоувереността, която им липсва.
Когато родителите забраняват на децата си да се виждат с някого, е много възможно децата да започнат да лъжат. Много по-добре е родителите да поговорят с детето си и да разберат какво му дава контактът с приятелите, които ги притесняват, като помогнат на детето да разшири контактите си с други деца. Така то само ще подбере тези, с които се чувства по-добре.
Нека не забравяме, че всяко дете е добро по душа. Когато приятелите на децата ни имат проблем, вместо да забраняваме приятелството с тях, можем да се опитаме да помогнем и така да покажем на детето си какво е истинско приятелство.
Вместо да се страхуваме, че другите деца може да повлияят негативно на нашето, нека поощряваме нашето дете да влияе положително на другите.
Някои родители не обичат децата им да си канят приятели вкъщи, заради неудобството и хаоса, които шумните детски компании създават, но по този начин лишават детето си от радостта да сподели своя свят.
Да посрещаш гости означава заедно с дома си да отвориш и душата си. Така децата се учат на щедрост и гостоприемство, на споделеност.
Когато детето допусне в своята стая друго дете и сподели своите играчки и вещи, емоционалната връзка между тях става много по-силна. Гостувайки си едно на друго, децата се опознават много по-добре и приятелството им укрепва.
Колкото повече истински приятели има едно дете, толкова по-уверено и щастливо се чувства то. Детските приятелства са изключително ценни и могат да бъдат много дълбоки и подкрепящи.
Ако сме научили детето си да обича и уважава себе си, то ще избира приятели, които ще го карат да се чувства добре, като му помагат да развива толерантност, емпатия и великодушие. А неизбежните скарвания и спорове, които се случват понякога, ще го учат на устойчивост и умение да отстоява мнението си.
Приятелите са основна причина за детските усмивки и ентусиазъм, и мотивация за прескачане на „високи летви“. Детската душа има нужда от приятели също толкова много, колкото и от безусловната любов на родителите.
Колкото повече приятели имаме ние, родителите, толкова повече приятели ще имат и децата ни. Най-добрият родител е щастливият, този, който живее с отворен ум и отворено сърце.
Не работохоликът, не перфекционистът, а усмихнатият, спокоен и забавен родител, който има много приятели, чувство за хумор и умее да се радва на живота си.
Стела Даскалова е един от най-успешните български автори, които пишат книги за личностно развитие. Нейните книги „Всичко започва от детството”, „Какво се случва с любовта?” и „Всяко дете е герой”, издадени от издателство Сиела, са бестселъри в жанра приложна психология. 