Тайният замисъл на Вселената

„Бог не си играе на зарове.“

Алберт  Айнщайн

Всеки от нас носи в себе си травми от миналото: болка, гняв към някого,   вина за начина, по който сме постъпили в определена ситуация… Всеки от нас носи в себе си и най-различни страхове за бъдещето. Всички тези чувства, които ни отнемат усещането за щастие са свързани най-вече с нагласата, че животът ни не е бил и няма да бъде такъв, какъвто искаме, че не се справяме добре и хората не се отнасят с нас както трябва. Като цяло, че има нещо сбъркано в живота ни.

Всъщност сбърканото е точно тази нагласа. Всичко, което ни се е случило е било неизбежно и предопределено от много фактори – най-вече от степента ни на развитие в конкретния момент. Всичко, което ни се е случило е допринесло за личната ни еволюция. Понякога са ни нужни години, за да разберем как точно.

Важното е да осъзнаем, че във всяка една ситуация, дори когато сме правили грешки и сме наранявали хора, ние сме давали най-доброто от себе си, най-доброто на което сме били способни тогава.    

В този смисъл грешките, които сме допуснали, са били неизбежни. Когато погледнем на живота си по този начин, усещаме огромно облекчение, защото се освобождаваме от чувството си за вина, от необходимостта непрекъснато да се връщаме назад във времето и да преживяваме отново и отново болезнените ситуации. Разбира се, необходимо е да разберем защо нещо се е случило и как да го избегнем в бъдеще, но отпадат въпроси като „Как можах да постъпя толкова глупаво?“

Ами всички понякога постъпваме глупаво… Дори и хората с много висок коефициент на интелигентност. Важното е да е понякога, а не непрекъснато.

Разбирането, че всеки дава най-доброто от себе си, според степента на духовното си развитие, ни помага да си обясним и нараняващото поведение на другите хора. Те, също като нас, понякога постъпват глупаво, след което се чувстват виновни. Те, също като нас, имат своите травми, страхове и битки, и когато ни нараняват всъщност искат единствено да се защитят. Осъзнаването на всичко това ни освобождава от гнева и осъждащата нагласа (поне донякъде).

Тайният замисъл на Вселената (вече не е толкова таен, защото все повече хора знаят за него) е всички да минем през болката, гнева и отчаянието, за да изберем и оценим  здравето си, любовта и радостта. Трябва да минем през житейски бури, за да разберем цената на спокойствието и хармонията. В този свят, в който всичко е относително, ценностите в живота ни се открояват още по-ясно съотнесени с техните противоположности. Сякаш разбираме по-добре какво искаме, след като преживеем това, което не искаме.  

Когато преминеш през ада, всичко друго ти се струва рай. Когато загубиш някого, разбираш колко много си го обичал. Част от задължителната учебна  програма в училището на живота е да ти разбият сърцето, да почувстваш болка, гняв, отчаяние… независимо колко си умен, красив и успешен. Всеки минава през това… Дори тези, за които отстрани ни се струва, че имат прекрасен живот. 

И така, „тайният“ план на Вселената включва: 

• Да изпитаме болка, за да оценим здравето си
• Да изпитаме мъка от раздяла, за да оценим любовта
• Да изпитаме страдание, за да оценим радостта
• Да се изгубим, за да се намерим
• Да се проваляме многократно, докато успеем
• Да грешим, за да помъдряваме

Кризите в живота ни са неизбежни. Те са като миниреволюции в нашата лична еволюция. Но кризите имат за цел да раждат щастие, защото ни освобождават от това, което ни дърпа назад в развитието ни. Всяка преодоляна криза ни извежда на по-високо ниво в играта на живота.

Вселената обича да се шегува с нас… Когато се оплакваме, че нещата са много зле, тя веднага се заема да ни докаже, че могат да станат и по-зле. Когато сме вдъхновени от идея или кауза, Вселената ни дава в пъти повече от желания резултат – постигаме повече, отколкото сме си представяли че е възможно, като по този начин тя непрекъснато ни доказва своята безкрайност и разширява мисловните ни граници.  Хубавото може да бъде много по-хубаво, лошото – много по-лошо. Ние определяме посоката.

Още публикации